Витоша

Обичам аз сред тебе да стоя,
духа и настроението да подобря!

Ромонът на малката Владайска река
лекува чудно човешките сърца!

Флиртувайки със северния вятър закачливо,
листенцата потрепват малко срамежливо.

Издават те звуци толкова приятни,
че изтръгват от човека мечтите необятни.

Ах,какъв магнетизъм има в тез гори,
когато дъжд там кротко завали.

Как грациозно покланят се листата,
за да приютят на дъжда "чедата".

Капчиците малки къщичките свои падат,
но дойде ли слънцето се изпаряват и помен не остават!

Колко загадъчна е таз природа,
ще успея ли да видя достатъчно под небосвода?!?

Ще ми стигнат ли годините да ти се насладя,
не, вероятно никога, по-скоро ще умра......

Искам аз до сетния си дъх
да покорявам връх след връх!