Вкусът на изкушение ме упояваше.
Разсякох мисълта на две във колебание.
Една напред -
и срамежливостта ми се предаваше.
Една назад -
и пак оплитах се във отрицание.
Приклекнах и видях закостенели черепи.
Изправих се. (Болят ме коленете!)
Напред вървя, все по-далеч от Гетото,
а то така приклещило ми е ръцете...
...
Когато с ангелите си на "ти"
и даже Господ търси твойто мнение,
понякога усещаш, че рушиш
човешкото със вкус на изкушение.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados