11 may 2010, 3:15

Вкус на изкушение 

  Poesía
709 0 7

Вкусът на изкушение ме упояваше.
Разсякох мисълта на две във колебание.
Една напред -
и срамежливостта ми се предаваше.
Една назад -
и пак оплитах се във отрицание.

Приклекнах и видях закостенели черепи.
Изправих се. (Болят ме коленете!)
Напред вървя, все по-далеч от Гетото,
а то така приклещило ми е ръцете...
...
Когато с ангелите си на "ти"
и даже Господ търси твойто мнение,
понякога усещаш, че рушиш
човешкото със вкус на изкушение.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Викторе, трогната съм...
  • Изкушението - сладко и ароматно като най-вкусните захаросани плодове!!!

  • Не знам дали съзнаваш колко истински стих си написала...
    Бъди !!!
  • Впечатлена съм!
    Много!!!
  • Човешкото е вкус на изкушение!
  • Благодаря ви от сърце, Лиляна и Петя! Опасявах се, че малко неясно съм написала това, което исках да кажа. В две думи - желанието ни да се доближим до Бога, което ни отдалечава от човека. Но вие сте го разбрали
  • "понякога усещаш, че рушиш
    човешкото със вкус на изкушение."
    Ето това чувство е страшно и познато!
    Браво!!!
Propuestas
: ??:??