Една ръка, залостена със пръстени, смирението кара да завира. Едно чело, с две вежди свъсени, азбука за правилност гравира. Две устни, тънки като прежда, плетат без звук законите неписани. Два ириса, които ме поглеждат, правят ме неистово зависима. И гръцки нос - настойчиво прегърбен, като Сфинксът от Египет заповядва. Два реда зъби, топъл дъх закърпили, език маскират - остра брадва. Не си светец - ти светиш във червено. И аз съм грешна и ...не съм от тия, които не пресичат на зелено... Но ме привличаш ... Правиш ли магии?
Борисе, благодаря за страхотното стихче Определено ми хареса!
Весела, Ивон, Ангел и Миглена - много се радвам, че бяхте тук! Ценя мнението ви!
Илия - благодаря! Интересен коментар
Петя - поздрав, мила!
Томад, аз си го разбирам, а и който разбрал-разбрал. Не мисля да го редактирам засега.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
правят ме неистово зависима."
Загадъчно!