19 sept 2020, 21:51

Все някога...

653 1 0

ВСЕ НЯКОГА...

 

Зная, все някога ще си отида,

от теб, заблудата и любовта,

не ще да позволя да ме зазида,

между четири стени - самота.

 

Все някога ще си върна,

погазеният принцип на жена!

Мечтая си отново пак да зърна -

там в очите мъжки верността.

 

Все някога..., но болката поредна,

сега право в бездната ме прати,

дано пък този път да е последна,

е, то... всеки от ума си пати...

 

Все някога тя също ще утихне,

(едва ли вечно може да боли),

и той - животът ще ми се усмихне,

в душата светлина ще заблести.

 

Така от нея аз огряна вече,

ще се радвам и сърцето ми ще пее,

ще запокитя злото надалече,

със мисълта, че наистина живея.

 

И който, както иска да тълкува,

(написаното тук е от душа),

такава съм, не умея да хитрувам,

не ме страх, дори и да греша.

 

КАЛИНА ВЛАДИ

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....