В надсмъртен пристъп на умора предрожденна
връхлита ме отново мракът на пророка
и в свойта бясна черножлъчна изнемога
ще смъкна булото на жалката вселена:
в свестта ми черна - черна пропаст.
"Случайна буква в тъпа повест",
натяква мерно кръволокът - всичкостта й;
защото всяко Аз е смъртно престъпление.
Но няма покривало вече тя, всетленната -
петно измамно, самолъст на самостта ми.
Избухват тихо свят след свят -
игри на болната ми свяст; ...