1 jul 2014, 23:43  

Всичко е наред 

  Poesía » Del paisaje
483 0 0

 

 

От малка все обичам

да тичам из дивите места...

Да се боря с дърветата гиганти

и да побеждавам упоритостта!

 

Но тези дни обръщам се

назад към времето, когато бях...

просто дете и се забавлявах:

тичайки из хиляди цветя,

търсейки безброй хиляди скрити места

 

 

Защо се промених и времето лятно се превърна в бреме?

Защо заспивам при монотонността на гръмотевичното време?

Защо не се страхувам от природните явления?

А изпитвам страх от човешките вълнения...

 

В гори от размисли се лутам,

но това, че се лутам, не е проблемът!

Проблем е, че ми харесва да не случвам

на хубавите неща, защото в животът е така...

 

 

Тази тайна, с която ще умра.

На покрайнината ще остане сива,

а аз ще си остана дива,

за да идва времето, лятото и тази зима!

 

 

© Кейтлин А. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??