21 sept 2006, 12:43

Всичко се връща - 2

  Poesía
914 0 3
Взех живота на шега,
причинявах болки,
без да осъзнавам.
Живеех за мига,
не преставах да те наранявам.
Ти след мен вървеше,
клетви в любов редеше,
а съвестта ми нищо не я гризеше.

СЕГА БОЛИ!!!
ТОЛКОВА БОЛИ!!!

Колелото на съдбата ми се завъртя - 
преди ти се влачеше от болка,
а сега Аз нямам сили,
без теб да продължа.
И днес вината си не осъзнавам,
че няма да се срутя,
не обещавам.
Обречена да страдам,
от болката ми на друг,
болка да причинявам.
Сега изкупвам свойта вина,
но защо с такава висока цена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължението е също страхотно!И лошото в живота е , че не осъзнаваме какво изпускам понякога,а чак след време , но за жалост тогава вече е късно!
  • Вярно пишеш! Дано, когато поискаш наново да се държиш по този начин, си спомниш тези свои редове и така не допуснеш втори път грешка! Бъди щастлива!
  • Всичко в живота се плаща. На точната цена.
    Поздрави за стиха, Надя!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...