misteriqta (Мария)
325 228
15 jul 2012, 12:56

Всичко във нищото 

  Poesía
448 0 2

Беше всичко...

във времето на нищото,

мислех, че е всичко,

отминавах нищото,

бягайки от тъпото сбогуване,

беше всичко

и нищото 

запълвах с

моята страдаща,

изплакана любов,

да си тръгна ли от

нищото, щом 

даже то със теб

ще ми липсва,

ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ

ДА СВЪРШИ ТОВА,

КОЕТО НЕ Е БИЛО

И НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ

ТОВА, КОЕТО 

ВЕЧНО Е...

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен има дълбок смисъл, разбрах го, защото съм го чувствувала и знам какво е и колко е непосилно да се изрази разбираемо за непреживелите го...
    Споделям, Мария!
    Поздрав!
  • Абсурдно,глупаво..но,така става винаги когато човек опитва да улови нещо което е отвъд ума,логиката,интелекта,чувствата-винаги се получава някаква безсмислена,невъобразима каша.. "Нищо","пустота","дао" и т.н.както го наричат на изток,няма нищо общо като характеристика с това "нищо" което се разбира обикновено от хората.
Propuestas
: ??:??