Не ме наранявай толкова жестоко!
Убий ме, за да не боли!
Хайде, забий ми ножа по-дълбоко!
Убий ме, за да не виждам твоите две очи!
Обичах те, но с мен се подигра.
Не попита даже как се почувствах.
Отвори ми рана - болезнена и дълбока,
а аз на всичко просто тъжно се усмихвах.
Сега се върна в мен да ме довършиш,
сега - да ме оставиш без душа.
Не се опитвай, няма да успееш
да пробиеш бронята, създадена от твоята ръка.
Сега съм кукла - тя душа не носи,
не може да обича, да говори...
И чакам търпеливо в магазина за играчки
да ме купи някой и всичко пак да се повтори.