4 feb 2007, 22:51

Вълшебство

  Poesía
1.3K 0 36

Написано от f -31(Креми) и Романтик(Христо Костов)

 

Завърна се бързо със буйния вятър

нашепваш ми нещо с усмивка сега

и аз те посрещам, ти мой ненагледен     

с целувка докосвам те - хайде ела.

 

Целувка ти пращам със южния вятър

и нека да стопли ранено сърце.

Потапям се в твойте очи заблестели

в прегръдка те вземам със силни ръце.

 

За мен си вълшебство погалвам те с песен
цветя от любов във косите блестят 
със сълзи целувам те, с устни прошепвам 
Обичам те!  Думички в мене  звънят.                                                                                                                                                                            

Вълшебна симфония – твоите думи.

Във цветна градина – от обич сълза.

Копнееща, тръпнеща, страстна, роди ме!

Достигната първа в живота мечта.

 

Сега между нас се заражда магия,  
която потрепва отново във мен.  
Изпълнена с обич любовна стихия 
сънувам очите ти ден подир ден.

 

Надежда за щастие в душите живее.

И вяра – да бъде във нас любовта.

Усмивките ясно говорят за всичко.

Обичам те! Казвам и дарявам цветя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...