11 feb 2009, 12:43

Въпроси

  Poesía
1.1K 0 8

 

Създаде ни по собствен образ и подобие...

Нима си алчен? Злобен? Завистлив?

Нима братоубийството по Твоя воля

се случва... А от любовта ти ни боли...

 

Бог не наказва, когото мрази...

И явно много ни обичаш Ти...

Като злокачествени метастази,

които някой трябва да унищожи...

 

 

Нима сме твоя неразумна грешка?

От нас отвърна ли очи?

От кал и светлина природата човешка,

защо омеси Ти?

 

 

И може би единствено Рогатият

пред грешната ни същност ще се умили...

В единоборството си със Създателя,

опитващ грешката си да прости...

 

-------------------------------------------- 

 

С последно право на свободна воля,

на избор грешен и свещен,

за нас се борят Дяволът и Богът...

 

Накрая, Боже, Тебе ли ще изберем?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...