Мъча се да проумея, старая се да разбера

такъв живот ли ми трябва, това ли търсех досега?

Да вървя, без да знам защо. Да обичам веднъж, но до край.

Да очаквам, без да знам какво, да чувам непрекъснато "старай се, старай"

Да се старая да се смея, когато напира горчивина.

Да се опитвам да не лея за глупости ни една сълза.

Много правила за спазване, стига! Щом боли, ще плача.

Много истини за доказване, от мъка обаче не ще се влача.

Страдам, боли, не знам къде се намирам.

Минава ден, два, три и отново сълзите блокирам.

Щом изживея болката, която тежи... ще се радвам,

ще се смея, ще видиш и ти!

Не е ли човешко понякога да падаш, но все пак

пред никой и нищо да не се предаваш?

Да не ти пука от тях и тяхното мнение.

Всеки втори ти хвърля прах, буди в теб презрение.

Но нищо, какво толкова? Карай! Имаш си и свои хора.

Назад недей остава, приятелите са с теб, заедно сте в отбора.

Върви, не се обръщай. Разчитай, само ако има на кого, обиди не преглъщай, не прощавай, ако не знаеш защо. Обичай, който заслужава,

върви с високо вдигната глава, не давай на никого да те наранява

и най-вече... ВЯРВАЙ В ЛЮБОВТА!