Мъча се да проумея, старая се да разбера
такъв живот ли ми трябва, това ли търсех досега?
Да вървя, без да знам защо. Да обичам веднъж, но до край.
Да очаквам, без да знам какво, да чувам непрекъснато "старай се, старай"
Да се старая да се смея, когато напира горчивина.
Да се опитвам да не лея за глупости ни една сълза.
Много правила за спазване, стига! Щом боли, ще плача.
Много истини за доказване, от мъка обаче не ще се влача.
Страдам, боли, не знам къде се намирам.
Минава ден, два, три и отново сълзите блокирам.
Щом изживея болката, която тежи... ще се радвам,
ще се смея, ще видиш и ти! ...