Възкресение

Светлината умира.
Хората изчезват в звездното пространство.
Нощната тъмнина попива всичко за минути
и изведнъж, сякаш дългия миг ще се срути.

Овенчан от дълго ежедневие,
уморен от шума на живота,
търсиш в нещо твоето спасение
и тихо чакаш възкресение.

Не усещаш как бавно умираш,
не чуваш болката така позната,
не виждаш кръвта пролята
и не искаш любовта с тъга да видиш слята.

И все пак умираш,
и все пак боли те,
и все пак кръв проливаш,
и все пак тъжен с любовта изстиваш.

Бавно секва ти дъхът, ненужен вече
и разбираш колко много си далече.
Затихваш сам.Сам в тъмата.
Не виждаш нищо, олекваш в тишината.

А някъде привижда ти се светлина,
докосваш я страхливо с длан студена
и всичко, всичко пак ти е простено.
Събуждаш се отново малък...

Отново топъл и щастлив,
отново грозен и красив,
отново с борещ вик и див...
И така отнво всичко се повтаря...

Умираш, раждаш се,обичаш и живееш.
Мразиш, смееш се, плачеш, копнееш...
До мига... Възкресение...