11 jun 2007, 15:15

Възраст

  Poesía
871 0 0
 

Когато старостта почука на вратата,

аз ще съм някъде навън!

Ще срещам с мъничък букет зората

или ще чакам - моя обич, теб!


Когато старостта почука на вратата,

аз ще прегръщам топлината,

донесена от твоите ръце!


Прости ми, моля те!

Навярно бързала си

да ме видиш!

Да си побъбрим на кафе.

Да споделиме клюките -

тъй както може би е редно.

Или поне приятелски да помълчим.



Но някак си не ми допада

да ти отварям пътната врата!

Да жертвам времето за обич

срещу възможността тук сутрин

да те срещам

все тъй отчайващо намусена и зла.


Прощавай, просто ще го кажа -

не искам да се срещам с теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...