Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.

Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла!
Дълго наяве и в сън съм мечтала
като чайка да литна аз до където
морето лазурно се слива с небето.

Запей ми, лодкарю, песен любовна!
Нашата среща със теб е съдбовна.
Душата ми волно криле ще разтвори,
ще литне над сините морски простори.

„Към свободата! Към свободата!..."
ще пеят в ръцете ти мъжки веслата.