16 jun 2016, 18:27

xxx38

  Poesía
545 0 1

                                                      На Емо

 

Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже

кое е излишно, абсурдно, неважно.

Тя мисли за теб и понякога даже

се вглежда в очите ти строго,протяжно.

 

Тя отговор има на всички въпроси,

но пази във тайна, кога ще те вземе.

Върви все до теб и в ръката си носи

часовник със пясък. И твоето време

 

изтича ту бързо, ту бавно, полека.

Животът те люшка с усмивки и сълзи.

Смъртта е до теб. Крачи в твойта пътека..

Понякога (мислиш си) някак избързва...

 

но тя не се трогва.Прегръща те нежно.

Към нов свят политаш - там нейде в Безкрая...

Защо те обича така неизбежно?

Попитай Смъртта.... аз не зная, не зная...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, истинско, преживяно

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...