6 may 2007, 16:28

Ярост

  Poesía
1.2K 0 3
 

Какво тая във себе, си не знаеш.

Очите ти ме наблюдават.

Решил си да се вмъкнеш в мен

и ритъма на моето сърце да опознаеш

Недей, грешиш! Не ме познаваш.

Не можеш да се вмъкнеш в мен.

Не можеш тайните да разгадаеш,

а с мен да си така студен.

Любов не знаеш ли какво е?

Сърцето ти е кръв и грях.

Душата ти се лута в страсти.

Ехти през мене твоя смях.

Вдигни очи и пак ме виж!

Душата ми е чиста, непокорна.

Мълчиш, а толкова грешиш

със свойта ярост неуморна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!

    И за Елена: любовта трябва да се заслужи и от двете страни. Що се отнася до достойнството, то е важно разбира се, но колкото хора толкова и понятия за него. Ти какво разбираш под достойнство?
  • Много е важно достоинството в любовта. Човек трябва да обича първо себе си после другите. Непозволявайте незрели мъже да ви дават съвети в любовта. Мъжът трябва да заслужи любовта на жената. А жената трябва да запази достоинството си при всички ситуации. Харесва ми позицията ти.
    В първи ред ти, а не си.
  • Поздравявам те, Снежи!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....