9 sept 2018, 22:08

За човешките отношения

  Poesía » Civil
869 0 1


ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 

Защо Човекът е така устроен,
че гледа само винаги напред,
животът би бил много по-достоен,
той ако имаше и по- различен ред!

 

Той все е втрещен силно във децата
и не поглежда в старците назад
и сякаш е отгледан от Съдбата,
предците му зад него не стоят!

 

И само за дечицата се страда,
не се обръща малко и назад,
по старците той вече не си пада,
за малко почит  глава да сведе!

 

Щом може той, дори за смях ги взима
за себе си и своите деца
и мъничкото щастие им взима,
покрива в мрак най-скъпите лица!

 

А те отритнати и в плен на самотата,
с отритнатите радости странят,
присъдата очакват от Съдбата,
за младоста си минала скърбят!

 

Понеже те са вече безимотни,
и малко имат за да им дадат!
Последните им дни са най-страхотни,
когато трябва да се предадат!

 

Наследниците сметка не си дават,
че нещичко на старците дължат,
неблагодарници завинаги остават,
самите те към този хал вървят!

 

Преди на старците дължахме почит,
отстъпвахме им нашите места,
а днеска гледаме да ги източим
и в гроба да ги вкараме така!

 

О, Господи безбожник е човика,
забравя кой и как го е създал,
а Старостта е почит за човека,
не зная кой това не е разбрал!


 15.07.2010г.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...