ЗА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Защо Човекът е така устроен,
че гледа само винаги напред,
животът би бил много по-достоен,
той ако имаше и по- различен ред!
Той все е втрещен силно във децата
и не поглежда в старците назад
и сякаш е отгледан от Съдбата,
предците му зад него не стоят!
И само за дечицата се страда,
не се обръща малко и назад,
по старците той вече не си пада,
за малко почит глава да сведе!
Щом може той, дори за смях ги взима
за себе си и своите деца
и мъничкото щастие им взима,
покрива в мрак най-скъпите лица!
А те отритнати и в плен на самотата,
с отритнатите радости странят,
присъдата очакват от Съдбата,
за младоста си минала скърбят!
Понеже те са вече безимотни,
и малко имат за да им дадат!
Последните им дни са най-страхотни,
когато трябва да се предадат!
Наследниците сметка не си дават,
че нещичко на старците дължат,
неблагодарници завинаги остават,
самите те към този хал вървят!
Преди на старците дължахме почит,
отстъпвахме им нашите места,
а днеска гледаме да ги източим
и в гроба да ги вкараме така!
О, Господи безбожник е човика,
забравя кой и как го е създал,
а Старостта е почит за човека,
не зная кой това не е разбрал!
15.07.2010г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados