13 sept 2009, 23:37

За циганката и балалайката...

1.2K 0 8

Звучи по радиото позната градска песен - 
за циганката с балалайката в ръка.
А погледът ти нещо е отнесен -
при други устни ти е мисълта.

Дали такава балалайка да си взема
и тъй да пея песни за любов?
Че твоето сърце не е у мене,
а моето ти взе за цял живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, аз с мойта балалайка никое сърце на улових, само струните късам... и нервите си. Макар че още се уча... но май не ще да е това метода...
    (Относно циганката: Тя знае тайната на любовта - нали "няма нищо по-силно от циганската обич"! Но никому не я е разкрила...)
  • ... не за цял живот... понякога сърцето само се връща...
  • Много е добро. Според мен напразно се оплакваш

    На второ мислене обаче, май е по-добре да вземеш балалайката, че още един музикален инструмент няма да ни е излишен докато Ани усвои флейтата
  • Без сърце няма живот.Вземи и ти нечие, без ред, иначе трансплантацията излиза скъпо , а и се чака доста за донори.
    E, има и още по-добър варант- някой да ти подари своето.
  • По-добре си присади ново сърце за разерва!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...