12 mar 2008, 17:33

За Думите

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

 

Силата на думите е голяма!

Веднъж с безумна  радост  ни даряват,

друг път жестоко и дълбоко ни раняват!...

 

Има притча за Мечока и дърваря,

в който той го наранил,

със секира го ударил и му казал,

че сред всички билки и треви

ужасен аромат разнася

и едва го те понасят, да си върви!

Тръгнал си Мечокът наранен,

но след някой следващ ден

отново се видяли във гората,

извинения поискал той, дърварят,

разкаял се, че съгрешил!...

Простил му за секирата Мечокът,

раната била дълбока, но зарасла,

под кожуха не личала,

но от думите

в душата му стояла друга рана

и кървяла...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е уникално! Аз самата преди много много години бях написала едно стихотворение за Думите, но това е много по добро - поздрав

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...