6 feb 2013, 14:31

За Историята

  Poesía
426 0 2

За всякакви обятия Историята става.

На всички дава, кой каквото ще!

Нищожествата даже със величие дарява,

а истински велките не ще!


Тук победителите казват кое как ще бъде,

на тях велики лаври ще даде,

за страдащите  истината тя не ще отсъди

и на забрава ще ги отдаде!


За черното и грозното е къса паметта ни...

Във нощите тъмата не блести!

Тъгуваме за туй, което младостта остави,

и стъкълцето в светлото блести!


Велики в политиката, големи единици

не зная имало ли е до днес?!

Мъчители велики и велики мъченици,

е имало в човешкия Прогрес!


Във фокуса на  рампата са всички демагози,

цъфтят илюзиите с наглостта...

Лъжата е поезия, а истината проза,

понякога е миг и Вечността...


Величие в измамите и в наглостите няма.

Но истините как ще разбереш?!

Когато тръгнеш някъде със кошница голяма,

ще подаряваш ли или ти ще крадеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как бих искал Човеците да казвот Истината,и в нея само те да се калнат!Аман от фаршификатори, измамници и подлизурки,които туй човечество петнят!
  • "Лъжата е поезия, а истината - проза"! Страхотно!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....