Дишам дълбоко през тежкият дим,
не мога да усещам, парфюмът любим,
през тежките нощи си мисля за теб,
защото си истински вечен човек,
прозира умора във твоите очи,
не мога да гледам уморени души,
скиташ в безкрая, протягаш ръка на някой бездомник подаряваш греха,
не искаш да чуеш съвета на ангела близо до теб,
поддаваш се на дявола и ставаш човек.
Не вярвай на личност с коса във ръка,
почувствай живота, не прегръщай смъртта.
Гордей се че дишаш през гъстият дим, животът е нужен, за да живееш, необходим.
Обичай да можеш а не да си сляп,
не искаш да можеш? Оставаш без хляб,
и чакаш изгонен на улица пуста, да мине неволя с изкуствени чувства.
Ти тръгваш, недей, на къде си потръгнал,
огледай се виж, че живота е сив
но не ти е омръзнал.