8 ago 2007, 9:37

За леденото ти сърце - 2

  Poesía
781 0 2

Огън студен и вледеняващ душата,
потапящ ме в океан от сълзи,
птица с неизбежен страх от небесата,
угаснали нежни звезди...


Слънце, което не свети за всеки,
огряващо само леденото ти сърце,
една любов, затворена навеки
във твоя поглед, преизпълнен с лед...


Отвори тези студени очи!
Отвори ги и виж!
Някой тук за теб го боли!
Защо още безмълвен стоиш?


Чак сега ли разбираш, че те обичам?
Аз ще съживя твойте умрели звезди!
Ще вдъхна смелост на страхливата птица!
Ще подпаля огъня и нека гори!


Ще разтопя леда във сърцето
и ще ти покажа как се обича!
Ще дам на заключената любов нови пътеки,
по които да може свободна да тича!


Защо пак се жертвам ли? Нима не разбираш?!
Аз съм готова на всичко за теб!
И ето днес пак това за цял живот избирам -
малките ти очички и сърцето ти от лед!!!


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Той не го заслужава, обаче сърцето не пита...
  • Дано той да си заслужава всичко това!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...