29 jun 2014, 21:46

За любовта си

512 0 1

За любовта си много съм написал,
а и да пиша още не съм спрял,
туй свято чувство за мен има смисъл,
без поривите му не бих живял!

Аз бях едва шестнадесет годишен,
когато аз се срещнах с любовта.
От мене нямаше по-романтичен...
И бях най-влюбения във света!

И от това аз истински застрадах.
И се превърнах истински във мъченик!
И търсех в стиховете си наслада...
И бях като наказан ученик!

Със любовта си дълго замразена,
аз си общувах само със писма.
Но тя горя привидно замразена,
и най-накрая, пламна и сама!

Тогава в Пловдив учех медицина...
За нея стигнах в столичния град.
Щастливи бяхме в не една година,
но пък човек греши дорде е млад.

Аз срещнах в София едно момиче,
със руси къдри и сини очи,
което много  силно заобичах!
И любовта ми първа,се стъжи!

И докато да се разбереме,
станах  съпруг тя моята жена,
и вече петдесет и пет години,
по равно си делиме любовта!
  13.05.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...