7 jun 2009, 10:51

За майката

Poesía » Otra

1.8K 0 4

        Има нещо -
           вълнуващо и мъдро
                в радостта да си майка.
       Има нещо
              величествено
           в нейната болка и всеотдаване.
       Стъпка по стъпка -
           да извървиш всяка грешна пътека
           до истинския,
               големия път.
       Дума по дума -
           да откриеш и претвориш
           един стар свят
               в един нов живот.
       Има нещо -
           неповторимо и изключително
           в магията и спокойствието,
           които излъчва край себе си
                                майката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Karaman (Сириус Надежда)

Прекрасен стих за майката. Поздрави!!!

2009-06-29T07:06:41+03:00
Човек (Анна Станоева)

Ами, добре дошла в отбора!

2009-06-07T20:45:19+03:00
vanicheto (Ваня Василева)

Нова съм тук и може би не съм съвсем на място, но има добронамерени и великодушни хора и в този сайт. Благодаря!

2009-06-07T19:56:57+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Тема за есе, да. Но поезия е силно казано. Защо ли никой не коментира, освен мен?
Нима нямаш Интернет приятели в този сайт, Ваня?

2009-06-07T13:47:46+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0