За мен си цвят вълшебен не от вчера
В химери да те търся е напразно,
за мен си цвят вълшебен не от вчера.
Не си дете на зимата и само
във пролетен възторг ще те намеря.
Не си дете на зимата и само
ликът ти в летен ден ще грее ясно.
Безбройни планини ще покатеря
за името ти чудно... Любвегласно
на всеки връх ще пея аз прекрасно.
За мен си цвят вълшебен не от вчера.
В горите оголели няма път,
листата мъртви хиляди се стелят.
След есента и зимата е тук,
от снежен студ тъги ще побелеят.
След есента и зимата е тук,
пленява езерата ледна плът,
а в мене сетивата все копнеят
за нови начала и се стремят
за теб да пазят обич в топла гръд.
За мен си цвят вълшебен не от вчера.
Реките полуделите разделят
със порива си див пак брегове.
Ще бъде дълга зимата, ще властват
дошли от Север страшни ветрове.
Ще бъде дълга зимата, ще властват
съмненията без да ни жалеят,
но вярата по- силна е - зове -
и дни отново, знам, ще зеленеят,
ще разцъфтяват с теб, ще хубавеят.
За мен си цвят вълшебен не от вчера.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
