За мене с нищо лошо не си спомняй,
на гроба ми не идвай вечерта,
сълзи недей пролива, скъпа моя,
недей поставя стръкчета цветя.
Не можеш да изгубиш това, което нямаш....
една любов не можеш тъй да погребеш.
А аз обичах, толкоз много те обичах,
това поне, не можеш ти да отречеш.
Ти много скоро, знам ще ме забравиш,
дори след дни, а може би след часове.
Но аз ще ти напомням даже и в смъртта си
за моите мечти, за нашите блянове.
Не се сърди, когато вечер ще приседна
невидим аз до твоето легло
и само с поглед образа ти ще обгърна,
така, както и в живота е било.
Отивам си... И никога не ще се върна...
Никой не се връща някога от там..
Една любов със мене си отива,
един живот - жадуван и мечтан.
За мене с нищо лошо не си спомняй,
на гроба ми не идвай вечерта,
сълзи недей пролива, скъпа моя,
недей поставя стръкчета цветя.
© Микаела Тодорова Todos los derechos reservados