За мойте прадеди
За мойте прадедиДедите ни дошли от Изток,подгонени от зла съдба, да почнат дните си на чисто, да найдат своята страна! Макар не канени се спрели, след тежкия и дълъг път... След много битки са успели, децата си да настанят! Но пътя им не бил със рози, пришпорван бил на стремена, по тежки дълги коловози, в ония смутни времена... С тях тичали жените боси, с деца на гръб, като коне, и не задавали въпроси, не падали на колене! Измъчени и изтощени, те спрели тук на кръстопът и от природата пленени, готви били тук да умрат! И защитава ли са я с кръвта си, във нейния вековен път! Прeобразили я с труда си! Направили я райски кът! |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
