28 jul 2015, 10:10

За мойте прадеди 

  Poesía » Civil
291 1 3

За мойте прадеди

Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!

Макар не канени се спрели,
след тежкия и дълъг път...
След много битки са успели,
децата си да настанят!

Но пътя  им не бил със рози,
пришпорван бил на стремена,
по тежки дълги коловози,
в ония смутни времена...

С тях тичали жените боси,
с деца на гръб, като коне,
и не задавали въпроси,
не падали на колене!

Измъчени и изтощени,
те спрели тук на кръстопът
и от природата пленени,
готви били   тук да умрат!

И защитава ли са я с кръвта си,
във нейния вековен път!
Прeобразили я с труда си!
Направили я райски кът!



© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??