За моя сметка

Толкова сте топли,
сълзи ли се наричате?

А онова, студено и фалшиво,
дето разкъсва сърцето в гърдите,
прорязва душата,
дори  не оставя надежда в очите…
То смях ли бе?

Та вие защо дойдохте,
как ме избрахте?

Казах, че смехът е излишен
(че по него ще ме откриете)
и после ще трябва и вас да нахраня…
Ала на моята маса няма храна,
изядоха я, не оставиха дори любовта...

Така че, махнете се!

... Но, сълзи… спрете,
поне помогнете...
Тъй самотна не мога да умра -
страх ще ме е от Смъртта...!

Бъдете до мен
или ме запознайте със Самотата
(поне чай да изпием на празната маса…).
Убийте ме, преди да падне нощта,
преди да заспя – искам да видя…
Искам да видя как с мен не ще умре света…