13 ene 2007, 1:07

За отличниците в живота

  Poesía
838 0 10
За отличниците в живота

(Nigntflight to the Venus)

Желая те, копнея, ...все по-безумно
любовен пламък в мене лумва.
Поддържам жива огнената страст
с целувка дива – губя се в несвяст.

И в светлината на отминалите дни
сърцето ми надява се, искри.
Внезапно идват поизстиналите чувства,
потърсили в очите ти изкуство.

И само прах във вятъра на времето,
...и с болката на не една вселена
улавяме, спасяваме обичта позволена,
от истинската страст и красота родена.

И толкова е хубава Земята нощем.
Обичам те, жадувам те и в тебе вярвам още.
Ела и докосни, помилвай моите коси,
потъват в очите ти трептящи звезди..

/погледнато от Венера/:)


„...спомняш си, че чакаш мен
и отваряш всички врати...”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Казват, че мъжете са от Марс, а жените от Венера,
    но на Земята само намират подходящата атмосфера.

    Винаги ме замисляш и усмихваш с творбите си Мери.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • Благодаря ви!
    За Галенцето и Чар ?) - да си ги разделят.
    За Ицето, Кити, Мимето и Петинка - прегръдки!
    Мойсей,
    благодаря за "дисекцията", има непоследователност, но и постоянство!
    Мая, някои марсианци казват няма еднопосочен билет за тъгата, други си затварят очите... Не знам за Меркурий какво ще напиша
  • а какво ли казват от Марс? поздравления, Мери
  • Ако можех и аз да я погледна от Венера...
    Браво!
  • "И толкова е хубава Земята нощем.
    Обичам те, жадувам те и в тебе вярвам още."

    Прекрасно, Мери!!! Поздрав и прегръдки

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...