Понякога и аз си мисля,
че нещо все пак съм създал.
За пътя си като помисля,
с достойнство съм извървял...
Аз цял живот със страст съм писал.
Години дълги не съм спрял.
В написаното търсех смисъл,
затуй възторжено съм пял!
На всичко сам съм се научил,
от никой не съм взел акъл...
Потупване не съм получил
и бях на нож с живота зъл!
И туй, което бях написал
го закодирах в моя свят...
На тази дейност бях орисан
и правех го от много млад!
И искрено сега ще кажа,
дойде за мене тоз момент.
Такъв ми бе животът даже!
Не съм се чувствал само фен!
В едно момиче млад се влюбих -
познах великата любов!
На никого не се надупих,
в калта на хората не спрях!
Израснах в оня "комунизъм",
когото мразех и кълнях,
за мен той беше катаклизъм!
Щастлив съм, че го надживях!
Така животът ми премина,
в мечтите си летях с криле!
Горчилките така преминах,
живях си истински, поне!
16.09.2010г. Драгойгово
© Христо Славов Todos los derechos reservados