12 mar 2007, 16:17

За старите обувки :-)

  Poesía
1.1K 0 6

Като стари, добре утъпкани обувки

беше за мене до вчера.

Не тъй красиви както преди,

но удобни дори за катерене.

Някак си даденост беше за мене.

И някак удобно забравях за теб.

Прибирах се вечер при тебе

и всичко си беше наред.

Но нещо в удобството все не ми стигаше.

И сложих обувките с тока висок.

Да, страшно красива и елегантна съм!

Но вече година си имам мазол!!! J J J

 

Поздрави за всички жени, който забравят за мъжете си! И да знаете, че е по- добре с “удобните обувки”!

 

P.S. Мъже, извинявайте за сравнението! Целувки на всички Ви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чак пък да боли.... Аз не обиждам мъжете! Напротив! Сравнявам ги с най- удобното нещо за всяка жена - стари обувки!
  • Сравнението си е доста добро,а мъжете да си се сърдят колкото искат! (истината боли )
  • Искрени поздрави и за теб, Кити!
  • Еееее, Христо! Аз за това се извиних, де! Какво да направя! И на мен ми стискат обувките понякога.... (като днес...)
  • Охххх
    Понякога ми се ще да имам и неудобни обувки
    Хареса ми, поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...