10 ago 2007, 0:00

за теб

  Poesía
688 0 1

Срещнах те случайно, всичко беше сякаш на шега,
ти беше най-добрият ми приятел,
моята опора, моята съдба.

Аз търсих любовта във други хора,
а всъщност я усещах само в теб,
очите ти излъчваха онази обич, която правеше ме по-добър човек.

Така по детски влюбих се във тебе
и плахо ти подадох своята ръка,
а ти пое я, без да се замисляш,
дано не съжаляваш за това.

Днес ти си слънцето, което сутрин ме огрява,
и обичта ти ми дарява топлина. Със теб денят е като цвете, защото
 ти ме правиш най-щастлива на света.

Притихнала гальовно в твоите длани,
неусетно аз забравям старите си рани. Как силно те усещам
със сърцето, притисната до теб ти милваш ми лицето,
дъхът ти топъл ме обгръща и моят дъх в любов превръща.

Когато си далеч от мене, аз мечтая, за теб, за мен, за любовта.

В съня си силно те прегръщам и на твойта нежност с нежност
аз отвръщам.
Жадна за любов от устните ти пия -
любовта да утоля.
Сега със теб се чувствам силна дори смъртта да победя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....