За теб...!
Когато погледна през прозореца, виждам теб,
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон,
търся те, неволно обърнал глава към излитащия самолет,
търся погледа ти, предизвикващ в мене щастие неземно,
търся те винаги, когато не си до мен!
И винаги ще помня нежните ти устни,
превърнали ме в неугасващ вулкан,
винаги ще помня сладките думи,
с които ме превърна в свой слуга,
ще помня вечно и нестихващата любов,
с която преобърна и живота мой.
Ще те помня вечно, все така...
Ще помня вечно теб, мила моя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Todos los derechos reservados
