Когато погледна през прозореца, виждам теб,
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон,
търся те, неволно обърнал глава към излитащия самолет,
търся погледа ти, предизвикващ в мене щастие неземно,
търся те винаги, когато не си до мен!
И винаги ще помня нежните ти устни,

превърнали ме в неугасващ вулкан,
винаги ще помня сладките думи,

с които ме превърна в свой слуга,
ще помня вечно и нестихващата любов,

с която преобърна и живота мой.
Ще те помня вечно, все така...

Ще помня вечно теб, мила моя!