Стоят си те двамина
под разцъфтяваща се прасковина,
между тях,
под тоз светулчест небосвод,
прехвърчат ли, прехвърчат
нежно-мили чувства и слова -
кат лястовича доброта,
времето лети, лети и
стоейки, тез двамина
Бог да ги пази от злина.
© Гената Todos los derechos reservados