За Вечния Мъж

Завиждам на слънцето, че може да те гали нежно със своите лъчи.
Завиждам на вятъра, че може около теб да се увива и на ушенце да ти фучи.
Завиждам на водата, че може да се докосва до теб и твоето тяло.
Завиждам на земята, тя дала е твоето начало.

Не ще мога да бъда за теб аз ни слънце, ни вятър, ни вода, ни земя,
но отдала съм на теб своята душа.
Не искаш с мен да бъдеш едно цяло,
сякаш времето мен е прокълнало.

Безумно много години ни делят,
това пречи на сърцата ни в едно да се съберат.
Друга чака тебе, тебе у дома,
затова ти живееш само в моята душа.