ЗА ВСИЧКИ ВАС, ЗА НЕЯ
НОСТАЛГИЧНО
Далече е земята ти, Родино
и Царевия Търнов град, където
срещнах първата любов, където
първи път изплакаха децата ми,
където майчин гроб чернее непрелят.
Там под бащината тъжна стряха
все още чака старият баща
да погали своите пораснали деца,
но в двора полудели бурени растат
и птиците не свиват своите гнезда.
Там детството ми бързоного
ме вика дяволито със ръка
на гоненица да си поиграем,
подскача весело от крак на крак -
за грижите ми възрастни нехае.
Далече е небето ти - най-синьото,
далече е морето, пясъците златни,
Балкана, Добруджа и Тракия,
но пролетта там пак мирише на зелено
и младостта целува се край Янтра.
Далече си - на километри разстояние,
но с теб ме свързва пъпна връв,
която да прережа днес не мога -
от раната ще бликне черна кръв,
на колене ще падна в изнемога.
Сега в земята чужда те сънувам,
в сърцето си те нося като рана,
сълзите си по облаци изпращам
да напоят земята ти - житО да ражда,
да има хляб, да няма гладни хора.
По птиците молитвите изпращам
към всичките посоки на света
за теб, Родино, за децата си,
за стария баща, за вас, приятели
като прашинки пръснати навсякъде.
И нека Бог ме чуе!
И нека да пребъде тя,
единствената, майката-Родина,
за тях, за внуците след нас,
когато вече няма да ни има.
03.02.2007г.
© Даша Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен е стиха ти и ме развълнува много. Не съм напускала родното си място, но знам колко много го обичам и другаде бих се чувствала също като теб! Поздрави от град Елена и от Балкана!
-
Благодаря на всички.
Г-н В.Тодоров, тази мисъл е родена в някое космополитно съзнание. Но хора родени, отраснали и изживяли по-голяма част от живота си в една страна, където живеят децата им и където са най-близките им, не могат да имат такова съзнание. Защото “най-добре” човек се чувства с родителите си,семейството си,приятелите си, през детството и младостта си и липсата на това “най-добре”, може би предизвиква чувството “носталгия”.Каквито и да са причините, това чувство наистина съществува,макар че и аз не вярвах.А да отричаме съществуването на Родината и родолюбието... може би ще дойде и това време, но май още е рано. Защото народ от родоотстъпници и нихилисти,при това на границата с исляма,едва ли може да направи държавата си добро място за живеене.И ако не беше родолюбието на нашите възрожденци,дали сега щеше да има България? -
Хубав е стихът ти, Лонтана, коренът трябва да се пази, точно за тези след нас
-
Много е познато това чувство, Даша!!! Когато си далеч от България. Поздрави за стиха!!!
-
Не зная, не мога да кажа нищо! Харесва ми, как е написано, но бих могъл да свържа понятието "Родина" единствено с хората, които са били около мен, а в момента не са! Вероятно е жестоко да напомня, но отдавна е известна една мисълта, че родината е там, където се чувстваш най-добре!
-
Сърдечни поздрави от тези, които ви мислят, когато сте далече Ще се помолим и ние за вас, живи и здрави да се завръщате в Родината ни!
-
Прекрасен и тъжен стих!
Усетих чувствата ти!
Поздрав! -
Даша, Даша...
радост наша!
Велика си. Много ми хареса.
В Гърция ли си? Или в Испания?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
поклон.