3 feb 2012, 19:00

Забравен спомен

844 0 1

Забравен спомен пак изплува -

сърцата  трепват, сякаш че се сещат,

приласкан от мислите  доплува

в души самотни де чувствата се срещат.

 

Забравили любов тъй свидна,

отричаме и плюем я все злобно

и вричаме се в друга, но привидно   

за старата все плачем - на мястото ù лобно.

 

Спомняме си думи сладки,

спомняме и клетви силни,

чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,

да ги върнем, оказахме се май безсилни.

 

А полъха на стара обич

изпълва дни и нощи със наслада,

макар отворена таз рана,

не боли - за любовта е тя награда.

 

Тъжно е когато чувства чезнат,

де нявга с огън са горели

остава спомен там болезнен,

напомнящ за миговете отлетели.

 

                                                      О’ Донован

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....