3 feb 2012, 19:00

Забравен спомен

845 0 1

Забравен спомен пак изплува -

сърцата  трепват, сякаш че се сещат,

приласкан от мислите  доплува

в души самотни де чувствата се срещат.

 

Забравили любов тъй свидна,

отричаме и плюем я все злобно

и вричаме се в друга, но привидно   

за старата все плачем - на мястото ù лобно.

 

Спомняме си думи сладки,

спомняме и клетви силни,

чувствата ни вечни, а пък толкоз кратки,

да ги върнем, оказахме се май безсилни.

 

А полъха на стара обич

изпълва дни и нощи със наслада,

макар отворена таз рана,

не боли - за любовта е тя награда.

 

Тъжно е когато чувства чезнат,

де нявга с огън са горели

остава спомен там болезнен,

напомнящ за миговете отлетели.

 

                                                      О’ Донован

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...