Забрави ме, забрани ме...

Живееш в собствен свят

а твоят не е моят

а боли ме, защото позволих да вляза в твоя

за малко поживях неземно там

адаптацията не е просто моя...

живея в моя свят...

ти влезе, непредвидимо на тръни стъпи

капките от миговете ни спонтанни

дъждът от непокорният ни нрав отстъпи

виждам те понякога, като отминал ураган

твоят свят беше моят и моят твоят

дъждът ни срещна кръстопътя пред цунами

стихията за двама ни - разруха е

който пръв заспи ще забрави какво ще е след като се събуди...

...

... и при друг след това да се събуди...

     ... ще му забрани... и веднага ще си тръгне...

... и не заспивай и не ме забравяй... 

и забрани ме само мен...