Какво ми направи, нямам идея...

Сега дай ми съвет как да преживея

спомена за теб! За да спра да тлея...

За да спра душата да пилея...

Не искам вече да търся твоите ръце,

не искам спомени да давя в етилово море,

не искам сутрин да се будя с твоето лице,

а вечер да заспивам сам, пак с празното сърце...

Страдах, плаках и не спях...

В алкохолна мъка снимките горях.

В празна тишина името мълвях.

Проклинах Бог, съдба и всичко... не можах...

Не можах да...

Всъщност, дори и не разбрах

какво точно не успях...

Зная само, че загубих...