10 ago 2005, 20:50

Загубих те

  Poesía
1.5K 0 6
Сърцето ми горещо като пустиня и също толкова пусто.
 
Душата ми като скитник проси от теб една усмивка, една целувка.
 
Ала отблъсквам те аз , както два еднакви магнита избягват се.
 
А така те желая с радостта на малко дете за майчина милувка.
 
Чувствата ми пропилявах ги аз,без да осъзнавам,че наранявам те.
 
И сега няма време , през което да не мечтая за теб , като че ли не можех да
те имам.
 
Но късно послушах сърцето си и загубих те завинаги.
 
Да се моля нямам сили , да ми простиш не заслужавам.
 
Искам само да знаеш , че обичах те и още повече ще те
 
Обичам !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тука вече се уля с комплексите . Каквото искаш казвай т,е пиши твой проблем .Моето разбиране не е като твоето лека нощ ти желая и с теб не се излиза на глава, защото си знаеш своето и не мислиш над другото!
  • Писателче не мога да погледна по твоя различен начин , защото е прекалено груб за мен и е много нараняващ. Може би ти звучи смешно това мое изказване , но това което не разбираме повечето пъти го отричаме...
  • Прекалено навътре го приемаш не очаквам разбиране още по-малко като не се и опитваш да го осъзнаеш.
  • Писателче не казвам , че съм Айнщайн нито , че съм велика! Но моя смисъл е някак си по-различен т,е не толкова стряскащ като твоя.. аз просто искам да се докосна до сърцето на човека и има просто личен смисъл , който едва ли ще разбереш...
  • Писателче трудно ми е да намеря приликата особено със циганите , а още повече със курвите....

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...