17 ene 2022, 21:27

Закъснели въпроси

  Poesía
1.2K 13 11

Кой си? -  се питаш.
Отговор не получаваш.
Има ли смисъл
все така
да продължаваш?
През еднаквостта
монотонен да преминаваш?
Неразбран и от себе си
да оставаш?
По пътека странна се движиш.
Облак те догонва -
в сянката му се укриваш.
Зад гърба на вятъра
завет намираш.
Но и това не ти помага.
Защото пустотата
без цел живее.
Целта себе си не разбира.
Онзи, който се вкопчва
в живота
бързо умира.
Риза съхне най-добре в полето.
Животното се чувства най-добре
в гората.
Залезът пада първо в блатата.
Комари политат към слънцето -
кръвта му изсмукват.
Но това после го разбираш.
След свършилото
началото съзираш.
По мълния кой се катери в небето?
Водата в пясък потъва.
Металът в огън се огъва.
Човекът в пръст се превръща.
Небитието
всичко обгръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавото отношение към скромното ми творчество, колеги по перо и приятели. Дълбоко съм трогнат от подкрепата ви, независимо от начина, по който е изразена. В тези трудни времена за оцеляване на човешкия род, когато извънземната инвазия е вече очевиден факт /освен за глухите и слепите/, всяко човешко същество трябва да се радва на доброто отношение проявено към него от друго човешко същество. Защото това е лукс, който едва ли още дълго ще пребъдва. Затова бъдете здрави и бдителни!
  • Много образно!
  • "Само мъдър човек вижда невидимото" само питащият се, търсещият, открива. И благословен е той! Няма закъснели въпроси, защото нищо не е случайно, а си е с точното време. По- важно е, че сме откликнали на Този който ни ги вменява, за да открием себе си и Него. Поздравления
  • Младен, пак влизаш в лабиринта на въпросите!
    Никос Казандзакис не намери отговорите...
    И все пак добре е човек да ги търси!
    Сърдечни поздрави!
  • Не са закъснели. Въпросите идват, когато има база за отговори. И работи мозъкът, а не импулсите и хормоните.
    Навременно умно.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....