Пъстри лъчи, цветна усмивка,
озарени от него, дори и прашинките стават звезди,
Дъги от облачни блестящи извивки
Абаносено черни красиви очи.
Не е магия, нито странно понятна мечта,
във всяка своя форма е перфектен, ярък, див
чист като пареща детска сълза,
в нюанси на мързост, човечно вежлив.
Досадно идеален, той е винаги горе,
над всички мълчаливо, стремежно върви,
заключен в небесно изляни обкови,
от вените му блясък кърви. ...