Замисли се

Хей, читателю, щастлив ли си, кажи?
Аз мисля, че животът е щастие и желание.
Но теб те питам, помисли си, не лъжи...
В радост ли живееш или в болка и страдание?
Замисли се, преди да си отговориш.
Опитай се да измъкнеш от всяка мъка доброто.
Не бягай от живота и недей с него да спориш.
Това е начинът да избягаш от злото...
Не ти ли стига малкото, което имаш?
Не те ли радва небето, към което протягаш ръка,
нима не вървиш по пътя, от който идваш?
Не е ли важно всичко това...?
Не забелязваш ли ти красотата на света,
покрай който преминаваш всеки ден?
Не те ли радва лунната светлина в нощта,
така, както ме радва и мен?
Не е ли чудо, че дори една песъчинка на морския бряг
може да блести, както блестят звездите?
Не вярваш ли в това? Ами повярвай, вярвам и аз.
Ще разбереш, че имаш повече, отколкото си загубил.
Вярата не е ли всичко, което ти е нужно.
Не те ли кара да се чувстваш жив?
От какво повече би могъл да имаш нужда,
за да признаеш, че наистина си щастлив?