Защо не ми повярва,
защо не ме разбра?
Обичах те безумно,
но ти не го разбра.
Може да си с друга,
може да си с две,
но само ти ще бъдеш 
в моето сърце.
Късно е вече,
късно е знай,
любовта ни ти обрече
на дълъг и труден край,
така ли бе - ПРИЗНАЙ?
Само спомени остават
да светят в нашите души
и бликат по-ярко
от слънчеви лъчи.
Спомням си очите ти красиви,
към мен поглеждаш ти.
Ръцете ти треперят.
Обичаш ли ме ти?
Лицето ми поглеждаш
и нещо в мен кипи.
Красавецо неземен,
обичаш ли ме ти?
Краката ми омекват
и погледа пламти.
Отговори ми, мили,
обичаш ли ме ти?
Обичам те и винаги ще те обичам,
но ти избра раздялата пред любовта
и сам ще продължаваш по пътеката на любовта!!!