Защо небето потъмняло
след миг и ето ще заплаче?...
А слънцето къде ли се е свряло?
Аз искам да му се оплача.
Ситни капчици се ронят,
това небе какво ли го тревожи,
светкавици навред се гонят,
да се усмихне сивото небе не може.
Защо когато аз се смея,
то мрачно е - гърми, трещи,
това не мога да го проумея,
нима си няма никой да го утеши?
Аз знам, ще се оправи някой ден,
възможно е и утре даже,
ще му помогна - нека види мен,
от мъката си мигом то ще се откаже!
© Наталия Todos los derechos reservados