Защо ми каза, че ме обичаш,
така беше по-добре.
Поне бях свикнала с болката.
Сега прозрях нещо, което
видях по времето, в което
бях сляпа.
Видях, че ме искаш, че ме обичаш,
но не вярвах.
Пр: Защо ми каза,
сега потъвам в съмнения.
Защо ми каза,
сега вече всичко е различно.
Защо ми каза,
сега вече те изгубих завинаги.
Чаках тези думи, всеки знак.
Сега ги имам, обливат ме,
а ме е страх.
Докосваше ме, за мен това беше знак,
а за теб допир, в който не чувстваш,
в който просто се разминавахме.
Пр:
Гледах те, провокирах те,
омайвах те, но само в мечтите си.
През цялото време съм била с широко затворени очи.
Пр:
Защо ми даваш това усещане чак сега,
защо не го задържа за себе си,
защо изгасва любовта, а ни боли.
Пр:
Защо!
© Таня Кавръкова Todos los derechos reservados