Защо ме караш, Боже, пак да плача,
Защо не може без сълзи да мине любовта,
Защо пак да стоя сама във здрача -
нали уж бе изскочил той от собствената ми мечта.
Не може ли без думи да се разберем,
трябва ли думи все да ни делят,
не може ли любов безкрай да си дадем
и заедно сега да сме, както е в сънят.
Трябва ли толкова тежка да е цената -
когато дадеш - двойно да отнемеш после?
Ако все такава ще е от любовта вредата,
По добре не давай нищо....