16 ago 2017, 20:50

Защо пък не?

  Poesía
513 0 5

Защо пък да не спя в съседката...

щом така любов ми дава?

Защо пък да не бруля сливата

в градината,

щом така богато ме зове на двора?

Защо да не бера малините

напъпили?

Защо пък да не пипна дините

в бостана на живота?

Защо да не поора със плуга,

докато още мога?

 

Душици бедни...

защо се срамувате от удоволствието,

като всичките ний ще гнием в

ада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защото има морални норми!Ако я захванем всички така,ще разтурим държавността
  • Обичам Ви Приятели ..Алекс никога не ме е бивали по финалите .. както бързо почвам такаи спирам ..благодаря за коментара приятелю.. Прав си Гавраиле за това за сливите
  • И в Ада вече е с резервация, Цъки. Не останали много места. ВИП персони се оплакаха, че в джакузито на котела катрана не бил като от Тодор Живково време. Друг бил. Менте! Сега се опитвали да го оправят, но Бойко Борисов, им искал висока комисионна, само той знаел рецептата. Та и Ада вече не е алтернатива, Цъки...
  • Яко, образно... леко мрачен финал. Харесах!
    *****
  • Да брулиш сливите
    не е за страхливите.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....