krisi_1990_1990 (Кристина)
75

7 jul 2007, 16:52

Защо си мисля...

Poesía

1.1K 0 8

Защо си мисля, че ще мога

Спомена красив да залича?

Защо си мисля, че ще мога

От утре аз за теб да не горя?

Защо си мисля, че ще те забравя?

Нима не бях щастлива в онзи миг,

Когато каза ми, че ме обичаш,

Когато каза ми, че с мене си щастлив?

Защо си мисля, че ще спре да ме изгаря,

Огънят на твоята любов?

Защо си мисля, че ще спра да те сънувам,

До мен усмихнат пак и тази нощ?

Защо си мисля, че ще спра да те мечтая

И да търся погледа ти пак?

Защо си мисля, че ще спра да те желая,

Тъй, както те желаех вчера аз?

О, не, не мога аз да те забравя,

Щом истинска със тебе съм била.

Аз знам, че спомена ще ме изгаря,

Щом искаш, тръгвам си сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sladko_angel4e (Ели)

Една истинска любов не се забравя лесно,но поне ни остават хубавите спомени от нея.Много ми хареса.Поздрав!

2007-09-09T14:58:43+03:00
vanila_n (Виолета)

много ми е мъчно като те чета - защото знам чудесно какво изпитваш и как се чувстваш!
знам само,че все още просто не ти се иска да загърбиш емоциите си към този човек и за това,става и невъзможно!Но отдавайки се на болката пълноценно,вместо да се прикриваш,и да се самозалъгваш - че я няма,вярвам че един ден ще се излекуваш,...а до тогава,бъди себе си,бъди силна и вярвам че ще бъдеш възнаградена от съдбата.

2007-07-23T11:52:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Криси!

2007-07-08T10:58:51+03:00
radi_pise (Радостина Каракчиева)

Браво!

2007-07-08T01:12:53+03:00
krisi_1990_1990 (Кристина)

Благодаря ви много на всички!

2007-07-07T22:58:52+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0